Не знаех как ще се събудя,
ако мога да заспя.
Ступор или патос истеричен
ще ме следва
от леглото в банята,
към кухнята, терасата,
/но тя е друго нещо –
глътка въздух,
кула наблюдателна
за шумния преди квартал/.
Сега е втората вълна.
Сиамката ме гледа.
Доволна е, разбира се,
че съм в дома.
Поне физически, затворени,
настръхнали и двете,
си приличаме.
Инстинкт за оцеляване,
отшелници в тишина.
Претръпнала без друго,
пак се питам.
Кое е ценно отпреди и днес,
дано да разбера.
Реката в своя бяг
понякога пресъхва.
Блещукат люспички в коритото –
от рибите следа.
© Христина Комаревска All rights reserved.