Онова босоного момче,
дето волно в стърнищата тича
като рошаво, малко врабче,
скрило слънце в сърцето си птиче,
и смутено пред мене стои,
първи стихове влюбено срича -
то ме гледа със топли очи,
от сърцето ти жадно наднича.
И се срещаме някъде там,
на далечното детство из дните.
И светът е пак щур и голям,
пак на плитки заплитам косите си. ...