Не искам да бъда онова момиче,
самотна, затворена, с разбито сърце,
която не допуска вече никого в живота си.
С тежък грим, скриващ следи от сълзите.
Тя се напива вечер, за да заглуши болката,
не заспива, а пролива сълзи до сутринта.
Изгубила любовта си.
Изгубила целия свят.
Няма вечер, в която е трезва.
Използва знаци, вместо да говори,
защото гласът ù показва колко я боли.
Не искам да бъда такава,
но точно това съм аз.
Не искам да бъда онова момиче,
наранена, но все още влюбена в онзи,
разбил сърцето ù.
Прекалено уязвима, за да го намрази.
Празна отвътре,
чакаща старата ù любов да се завърне.
Защо реши да се върнеш?
Защо не ме остави да страдам,
да страдам, че съм изгубила всичко,
да страдам, че съм изгубила теб.
Знаеш, че съм прекалено слаба,
знаеш, че адски много ми липсваше.
Защо реши да се върнеш?
Аз те обичам все още...
* п.с. Не, това не съм аз :)
© Кристияна All rights reserved.