Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото...
„Опълченците на Шипка”
Иван Вазов
По разкъсани устни пробягва плачът,
парят сълзите – йодна тинктура.
А юмруците, стиснати, гневно кървят,
пожелали си мъст в нова буря.
Недовършени думи по белия лист
се прескачат, от страх пощурели.
Дребнотемие каля суровия бит
и не става за песенни трели. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up