Изгубен си в безсмисълът на думите.
Изгубен си и нещо те гори.
Нещо като звяр дълбоко в теб, ругае те.
Крещи със цяло гърло.
Крещи, а ти мълчи.
Чувства се пилеят сред огньовете,
а восъкът втвърден е от сълзи.
Свещ след свещ ще палим вечер,
пък може и да спре да ни боли.
Ще молим, онзи глас мъчителен,
за веч да млъкне, греховете да прости.
Да махнат се и хилядите демони рушители, ...