Jan 17, 2012, 1:30 PM

Онзи миг 

  Poetry » Love
791 0 2
Онзи миг ме изпепели...


Когато студено ми стане,
се връщам към него
чрез спомена...
Бавно, така, както се случи...
Само че докъде ще стигне,
докъде ще спре, тогава, не знаех.
А сега, когато знам,
пак бавно прелитам,
без да спирам...


Мечтая...
Раждам понякога продължение,
друг път спирам точно до там.
Зимните, самотни нощи
преминават,
топлейки ме в спомена
от онзи миг...

© З. Райкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много директно,без усет, без финес, без такт:–)
    Лишено от поезия, но харесано от когото трябва
  • Слабо, лишено от поезия.
Random works
: ??:??