Денят си отива безличен –
самотен пътник в чужда съдба,
само един спомен наднича,
в " Кафенето на вечерта".
Поръчвам куплет баладичен –
чаша кафе и малко тъга,
а споменът става мистичен
под неонова пъстрота.
Като човек, който облича
в чужди дрехи свойта вина
и онзи спомен обича
лъжливата светлина. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up