Опий ме ти, ръката ми трепери, като ръка на грешник пред кумир,
кажи ми кой такъв те изнамери - отровен и целебен еликсир.
Опий ме ти, сърцето ми е рана, а мойта лудост - въглен догорял.
Опий ме ти, златиста гъста пяна, вълшебен сок от слънце полудял.
Опий ме ти и свойта кръв сурова във жилите ми пламнали хвърли,
и в огъня на сладката отрова заблуди и тъги изпепели.
Опий ме ти, аз искам да забравя набрани жалби и горчивини.
Опий ме, разтърси ме и тогава ти пламъка на любовта върни!!!