Не виждам смисъл... Няма и надежда...
Съдбата ми отново се заплете.
Загубих обич, не дочаках нежност.
Увяхна подареното ми цвете.
Пронизана в най-святата си същност -
на майка, на любима, на съпруга -
самотна, към затвора си се връщам.
Пътеката в трънаците се губи...
Къде да търся истина ревниво,
за да открия вярната посока?
От загубите как да черпя сили,
живота си да превъртя наопаки? ...