Отново ли тъга?

Върви си.

Ти натъжаваш другите.

Не мен.

В абсурдното когато съм улисан

и в счупения от тревоги ден,

до оцеляването сложен,

от спомените изморен.

Ако можеш

ти други избери,

при другите иди

и направи за тях да се тревожа.

За прецъфтели цветове не дали плод

За празните гнезда

За къщите без покрив

Без живот

За казаното "не"

И съжалено "да"

...

Тъга, когато си отиваш

оставяй под черджето

метал от дланите изстиващ

- от моята врата ключето.