С тази рима, дето се заби в сърцето му,
чувството свободно в стихче се разля!
И усмивка светла озари лицето му!
А сърцето трепна... и го заболя!
С радост композираше пак стихотворение,
строфите нареждаше стих след стих с любов,
а вълни на ново силно вдъхновение
пееха, прииждаха– срещна ги готов!
Но когато свърши да римува, хвана се,
че не може вътре болката да спре,
че докато писал е, зле пробита, раната
дълго е кървяла в топлото сърце...