В очите ти, по-бляскави, от радост засияли,
оглеждаха се моите очи, нима?
И се задаваха безброй въпроси:
Коя си? Ти ли си? Не си?
И трепет и вълнение обземат ме,
но не случайно, когато бързо аз дописвам всеки ред
и в бързината, чрезвичайно,
допускам грешки, но зная,
че отново ме четеш.
И пращаш ми усмивка след усмивка,
а аз с вълнение приемам всеки жест.
Здравей, усмихнато човече! ...