Apr 10, 2020, 5:19 PM

Опит за опитомяване на самотата 

  Poetry
1059 4 7
В началото покълна тишина
и като тежка рана се отвори.
Въздишката зелена на пръстта
откърти цвят под мъртвата й броня,
но никой не намираше очи
да различи дъгата от покоя.
В пустинята от вкаменени дни
валеше страх на лепкави порои,
а самотата си измисли свят
и придоби различно измерение.
Уши бодлива маска от тъга
и сви в юмрук отлитащото време. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Random works
: ??:??