Да, сини са. Сини и красиви.
Две небеса, удавени в безкрая.
Покорно мои, чуждо диви.
Кой гледаш с тях не искам и да зная.

Два океана, нахално заляли,
не само съня ми, будните ми мисли.
Неканени са. Пустините ми са преживяли
и по-тежки суши, за други измислени.

Не те искам да изгряваш,
да ме опияняваш в сини езера.
Преграда сложих, нищо не ми давай.
Нагледала съм се на чудеса.

А ти отново нагло се усмихна
и някъде насила ме отнесе.
Скритото избухна, разумното утихна
и каза: "Не говори, отдавна ти до мен си..."

15.09.2008 г.
гр. Пловдив