Aug 24, 2010, 7:43 PM

Опит за превъплъщение 

  Poetry » Phylosophy
684 0 5

Сюрреализмът погълна ме цяла,
но все още съм си мелез поетичен.
Римите докрай не съм раздрала.
Стилът ми не иска да бъде различен.

Опитвам мисленето да захвърля,
но нещо ми куца. Не ми се отдава.
Душата ми гола всичко разхвърля,
но на разума здрав не му се предава.

Редовете въртят се. Липсва им ритъм.
Да не говорим пък за мелодичност.
В непознати земи уплашено скитам.
Губя даже собствената си личност.

Нагоре-надясно. Надолу-наляво.
Просто пиша без грам да логизирам.
Там няма грешно, но няма и право.
Трябва само да асоциирам.

Да бъдеш поет, но не поезиен.
Силно да чувстваш, но не и да мислиш.
Да бъдеш рязък, потаен, стихиен
и себе си от тебe да чистиш.

© Кристина Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??