на жена ми
Навярно вече всичко бих раздал
да знам, че си добре, да зная кой съм...
Снегът, въздъхнал, се превръща в кал,
денят трепти, по-тънък и от косъм.
Градът изкашля скука и озон
и се смалява, колкото петаче.
Коса, брада разпуснах... Робинзон.
Дали, ако ме зърнеш, ще заплачеш?
Навярно не. Макар да помня, че
все къташ по сълзица и за мене,
която, ако утре потече, ...