Животът казват, че приличал на врата,
отворена към някакво начало.
Проскърцваща от неизвестността,
а прагът и е първото стъпало.
И не пътека, нито дървен мост
преминем ли го, трябва да вървиме.
Животът е безкрайност от въпроси
и стъпала, изкачвани с години.
Едни проскърцват, други се трошат,
а следващото сякаш е последно.
Вратата е разтворена след нас
и зее като непрогледна бездна. ...