Измих прозорците на душата си.
Избърсах прахта по спомените
с меката кърпа на забравата.
Пуснах прахосмукачката на емоциите
да издуха и последната прашинка от теб.
Постлах нежните губери на нова любов -
дано се изгубя в тях без много да мисля.
Почистих от живота си всяко твое докосване.
Събрах лепкавите паяжини на съмнението.
Отворих широко вратите си -
да влезе "вятърът на промяната".
Изпрах даже "кирливите ризи" - ...