Опитах, ала не успях...
И всичко в мене се взриви,
а аз се разпилях на части, по-ситни от мъгла...
Опитах се да го притисна -
сърцето, за да не кърви,
да го закърпя със забрава – ръждясала игла
опитах... Ала не успях!
Последна болката умря,
погълната от тишината след пагубния взрив
и днес е ред за Вечността...
Пред мен остана само тя,
макар отдавна да не помня какво е... да си жив! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up