Още те мисля, прости ми!...
Като сън, твоят образ блести ми...
И макар, че мълчиш
като спомен гориш!
Твоите думи и устни,
сякаш не ще да забравя,
опитвам, но не мога да пусна,
кажи ми какво да направя?!
Усещам косите ти, твоето тяло,
как ме прегръщаше страстно...
Няма те! Мълчиш! Изглежда умряло...
Да се откажа е нужно, но нещо ме спира! ...