Dec 24, 2010, 4:59 PM

Опитомени 

  Poetry » Other
737 0 1
В зората ясна синева синее
и бял воал простира тя в покой.
На клона врана черна се чернее,
загърбила дома си сред порой.
Кажи ми колко много ще боли,
когато ме подминеш ти безгласно.
Аз бих крещяла в здрача сенчест,
но уви, остава пусто пак и ясно.
Сред клоните крилете ми посърнали,
отпуснато земята своя търсят.
И слънцето сред облака навъсен
се пита закъде сме тръгнали. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криста All rights reserved.

Random works
: ??:??