Не знаеш ли? Избрах си да мълча,
а думите, направих ги покорни
на волята си – ръбеста скала.
(Макар че не е словото затворник).
Забрави ли? Прегръщам тишина,
в която всички отговори крия,
под тръните на пареща вина.
(Сърцето към луната вълча вие).
Усещаш ли? Сред мрака на нощта,
изправил си се сам срещу стената
на онемяла, грапава душа,
затворила в мълчание мечтата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up