Опитвам се да бъда себе си, но не спори…
Защото твърде много живота ми е бил раним.
И ме заливаше човешка жлъч, отвред.
И в блато газех всеки ден…
Опитах се да бъда Аз -
и плямпаща тълпа срещу мене зина -
Грешница!
А нима да бъдеш земна е прокоба?
Загърбила мечтите си,
опитах се да бъда по-човечна…
Но не срещам разбиране,
а само удари от бумеранг... се връщат в сърцето.
Опитах се да любя, не успях…
Защото казаха ми, че не мога.
А не е ли грях да лъжеш със сърцето си?
Не е ли грях?
Докоснах се до нов, злобеещ свят,
на егоизма по принуда
станах протеже, безсрочно.
© Нели All rights reserved.