Огрели празнично лъчите,
денят не е еднообразен.
Дори и да си зад стените,
не си на този свят напразно.
Стените тъмни като от катран,
икони са от светлина погалени.
Над тебе сякаш тъмният таван,
той храм е в свещите запалени.
Дори да мислиш, че го няма Бог,
Всевищният те наблюдава.
Там от далечният амвон висок,
за добрини и грешки той решава. ...