May 30, 2010, 10:36 PM

Оптимистично 

  Poetry » Other
1039 0 4
Досущ като на слънцето лъчите,
през небето искам да премина,
да се нося из простора и мъглите
и да бъда вечно бледосиня -
почти прозрачна, светла и щастлива,
докоснала за малко вечността,
толкова истинска и жива,
каквато досега не съм била...
Да разтвори за мен небето свойте двери
тъй, както за гост отваря се врата
и там душата ми покоя да намери
сред примамлива безбрежна синева. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънчево Момиче All rights reserved.

Random works
: ??:??