Животът почва странно, в миг,
с първа глътка въздух, с детски вик
и също тъй и свършва - странно,
с последна глътка и отново бездиханно,
в небитието, в нищото, във непознатото,
душата по- ценна е от златото,
и с нея заедно духът,
не бива и не могат да умрат.
Но неизбежно тялото умира,
храним го, обличаме го във коприна
и чудно, пак умира, чезне като дим,
в смъртта застива сякаш с маската на мим, ...