На мен ми стана лесно за живеене
откакто се опомних, като смъртен.
Врагове да ме нападат и не смеят.
Приятели "учтиво" ми се сърдят.
Защото спрях да им говоря за мечтите
и пухкавите облаци с надежда,
за птиците, Луната и звездите
и сънищата мокри с блян за нежност.
Но вие, мили мои извинявайте,
обаче на небето му е жега...
Илюзиите в миг се изпаряват
и лъсва ви навиреното его. ...