Градът замръзнал е и чужд,
с грозно остъклените балкони.
Въздух мръсен. Мъгла и студ.
Опитвам се, тъгата да прогоня.
И огън да запаля във очите ви.
Да стопля с дъх зимуващите птици.
Със два-три стиха – мъничка искра,
да се докосна и до най-големите скептици.
Защото виждам във душите страх -
изгонени от Рая – виновни са ни Ева,
ябълката или пък Змията.
Хвърляме един на друг в очите прах. ...