Комунизмът си предрече,
че ще си остане вечен,
но преди да се роди
като сън фалшив отече,
ново бъдеще предрече
в мътните води.
Уж били демократични,
капитално-идилични,
нов невиждан строй.
Уж бе важна всяка личност,
та била и тя безлична.
Кой го каза, кой?
После бързо се оказа –
миналото ни наказа
с нов невиждан рай,
всеки хищник понамаза,
тревопасните премаза
и така безкрай.
Рой бездарни политици
като ято хищни птици
бързат, без да спрат,
в келепира за шестици,
в честността за единици,
славно си растат.
Лъжат ни и без умора,
никога не спират, хора,
имат спортен дух,
спортът им е неуморен
за изгодата се борят,
туй видях и чух.
Как да се спасим в батака,
може само, но с атака,
но каква да е?
Нашият народ все чака
и се вие в чакарака,
тъй му е добре.
Не да бъдем безучастни,
а атаката прекрасна –
с вяра, с ум и с цел,
трудно ще е, но е ясно,
истината щом проблясва
и си вътре смел.
Първо ще смениш обора,
после ще смениш терора
с малка свобода,
ще те гледа ококорен
чак съседа зад стобора,
не че те разбра.
Но какво, нима ти пука,
смел, свободен ще си тука
в този робски транс,
робството ще се пропука,
ще се пукне в гняв и скука,
туй е твоя шанс.
После втори, трети, много
и на робство смело сбогом
казваме с мерак,
ще живеем с вяра в Бога,
преработили тревоги
в светлина, не в мрак.
Знам, разбирам, не е лесно
да живееш волно, честно,
с устрем смел напред,
свобода ще ти хареса
и без робските регреси
ставаш друг човек.
© Милена Френкева All rights reserved.