Отломки странни от сърца човешки
затрупват бялата пустиня на листа..
Изтлява някъде човек с насмешка
над опустошената от някого душа...
От съдбата си запратена към клада
сред калейдоскоп от чувства вечни
с окови златни и ключовете у нияда
да скрият болките сърдечни.
Бореха се в нея пламъци с ледове,
създадени от отговори на въпроси.
Безуспешно търсеше за себе си къде
да попита Дявола: „Признай ми с кого си?“ ...