Глухи са и сенките и къщите.
Вятърът из храстите премига.
Лястовички – чакано завръщане,
че на тях една стреха им стига.
Пладнето, опънато на пътя,
прашно е, лежи, брои цикадите.
Дългорък чимширът слънце къта
в рухналите пазви на оградите.
В църквата камбаната замряла е,
вързан ѝ езикът с неми ноти.
Пòмни всеки, за когото пяла е
сякаш преди хиляди животи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up