Раздира въздуха,с величествени ръце,
лети високо,по синьото небе,
със сянка плаши, всяко малко съществце.
Всички земи, зад него остават,
и всички живи,нему се предават,
греховете му в миг се опростяват.
Мощен стон,от гърдите си изтръгна,
с крилете си,деня прегърна
горе от високо погледна,и си тръгна.
Като стрела надолу се впусна,
плячката като влак блъсна,
и тя живота си напусна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up