ОРФЕЕВА ПЕСЕН
Ако някога,
поне за малко,
Орфей си е захвърлял лирата,
то е било,
за да те прегърне
с двете си ръце
и да посвири на струните
опънати
от залеза до изгрева
във твоето сърце.
Ако понякога,
поне за миг,
Орфей е заспивал от умора –
виновната си ти,
а не хорът
на ангелонежни
мелодии.
И ако Орфей
наистина е още жив
и весел,
какъвто винаги е бил –
то е,
защото ти
си неговата черноока,
чернокоса,
вечна
песен.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Поздравления!