Може би ти е тъжно
и пуст е дома ни без мен,
може би е безцелен за теб
и безрадостен новият ден...
Вярвам, не се и съмнявам,
че за жалост е точно така,
но свърши се... аз продължавам
по път нов и различен сега...
Пълна със слънчеви, мои идеи
търся все още онез орхидеи,
които ти за мен не набра -
те не се срещат в пустиня,
макар и късно... дано го разбра...
Не е сърцето сърце - с милостиня,
не е ръката - щедра ръка,
щом любовта превръща в робиня...
Пролет е... цъфтят орхидеи,
красота даряват на друга земя -
и аз, с животворни чувства изгрели
към нея, по път нов и различен вървя...
Дейзи Патън
.•´¸.•*¨) ¸.•*¨)
(¸.•´ (¸.•´ .•´ ¸¸.•¨¯`•
© Дейзи Патън All rights reserved.