Feb 3, 2009, 12:07 PM

Ориентир 

  Poetry » Love
585 0 12

Всяка година напомня ми на пъпка,

без да зная с какъв цвят ще разцъфти.

Но пак съм влюбена, пролет щом звънне

и щом сърцето силно, силно затупти!

Забравям собствената си агония

за нуждата от строги правила,

небесен крал зарежда ме със вяра

и поезия - желаната игра...

И губя своя бряг в пейзажа зимен,

немея пред затрупан път от сняг,

ориентир са птиците небесни,

в покоя пълен над покриви и дървеса...

До следващата моя цветна пролет,

когато...

Пак ще ме погълне несекнала

и сляла се със мене горе,

красота!

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??