На Вл.Висоцки
Обикваха те всички, щом те чуеха.
Ти истини горчиви не спестяваше.
Бунтуваше се срещу подлеците
и на лъжците също не прощаваше.
Цигарата в устата бе прегърбена
а водката недоизпита - все обърната.
Какъв не беше в краткия си път, но истински.
В душите - разногласни струни, все надничаше.
Дори във вълчите уста се тикаше.
(Дали си се страхувал там? - Едва ли.)
Със ураганния си глас ковеше думи ...