Орисана на обич съм изцяло -
по хълма на безвремието крача.
Душата ми е лястовица бяла,
която вече няма страх от здрача.
Снагата е молитва за любов –
смирение открива в топли пръсти
и сляпо упование – покров,
под който няма прошки, мъсти…
Сърцето ми е порив за обичане
и вяра, че все някога ще случи.
Косите – заклинание и вричане,
словата ми – врати отключени – ...