Nov 17, 2014, 6:21 PM

Орис 

  Poetry » Love
541 0 2

Орис

 

 

Когато в тебе срещнах любовта,

ти подарих и нощите и дните,

но ме превърна в късче самота -

от пъзела разбъркан на мечтите!

 

Останаха ми спомени горчиви,

които ме изгарят и болят

и минало са дните ни щастливи,

очите ми не спират да сълзят!

 

И въпреки че вече си далече,

и въпреки че няма те до мен,

на теб съдбата ме обрече,

да посветя и сетния си ден.

 

Макар да зная, че си вече с него

от все сърце ти пожелавам аз:

„Обичай го, тъй както те обичах

и бдях над тебе всеки ден и час!”

 

И моля се дано да си щастлива

по пътя, който ти сама избра -

на мен ми стига да те виждам жива,

в сърцето си ще пазя любовта.

 

Любов, която ни дари със рожба,

любов разкрила нови светове,

любов, която ни спохожда

и ни прощава всички грехове!

 

 

Любомир Попов

© Любомир Попов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ... и само заради едното спохождане понякога си струва да е била...
  • Много благородно това с пожеланието. Замислих се, аз май няма да мога така.
    Хубав стих!
    И... благодаря за омайницата
Random works
: ??:??