Орисия странна ме орисала.
(Кой ли дух така ме е орисал?!):
Да се срещна с теб било ми писано,
да ти дам сърце, душа и мисъл.
Само твоите очи ме виждат цялата:
с болките, мечтите и надеждите.
С цялата душа, от плам обхваната,
минала през хиляди премеждия.
Орисийо моя, моя истино,
мъча се от тебе да се скрия,
но нали така ми е орисано -
все съм в плен на твоята магия.