Ориса ме с крила на птица,
все към Светлината да летя,
а тъгата, недокосната девица,
към сърцето е протегнала ръка.
Отбягвам я с усмивка във очите,
но тя уверено мрежата плете.
Споменът за краха на мечтите,
вярата ми с наслаждение гризе.
В Най-тихото Те чувствам, Боже,
как галиш ме със топлите очи,
и зная: девицата - тъга не може,
да сломи споделените със Теб мечти!