Орисница зла

Горчи поредната сълза, горчи ми таз мъка зла.

Да обичам, а дваж повече да страдам.

Твойто прекрасно име да изричам

и от мойта следваща рана кръв да потича.

Душата си страдалница съм обрекла,

в твойто име тя се е врекла.

Сърцето ми крещи, че те обича,

крещи и цялата ми същност по тоз начин обрича.

Казваха ми, че любовта е като гълъб мирна и бяла,

ах, ти, черна убийце, не си мирна, ни бяла!

Ти пускаш ми стрелите отровни,

а как лъжеш ме, че те са любовни.

А аз сляпо вярвам с жалката надежда,

защото го обичам и взорът ми се към него ме отвежда.

Защо, любов ,убиваш ме,

нима туй е сладко-горчивото чувство,

за което всеки копнее и което възхвалява?

Нима тогава всички клетници като мене са?

Нима не видях аз сладката ти страна?

Ала ти хвърляш все към мене тези стрели, с мъка отровна напоени,

все към раните ми тежки и болезнени са те насочени.

Робиня негова ме направи, изтръгна ми сърцето той,

и зейна таз рана мъчна, а от сърцето изтекоха сълзи, цял порой.

Робиня ти станах, а с моя разум здрав да знаеш как ти не вярвах!

Ах, ти, любов жестока, орисница зла...