Дали прогледнах вече, мой ориснико -
ти, който си заложил във матрицата
да търся сред лъжливите ти истини,
тъй както се премята между жиците
сразената от огъня им птица.
Дали прогледнах в онзи миг на трясък,
изправена пред твойто огледало -
не тяло с кръв, а статуя от пясък,
душевен къс, частица оцелялост
между космичните ти спици...
Превърнах ли се в по-добра матрица
със център на космическо притегляне? ...