Когато се изкачиш на върха,
остава само да слезеш достойно от него.
Джейк Ла Мота
Въже спасително е нишката изпредена
от мойрите*, но ти повярвай първо в себе си,
когато озовеш се на ръба на бездната,
а всеки ден за теб стопява се във … вчера,
когато си по правата на сетния си път,
а той оказва се със знак „Без изход“,
когато свива обръчи наоколо снегът,
повярвал в края на началото, кажи си:
Какво по-хубаво от хоризонт широк,
и от възможности, които да прегърнеш?
Да бъдеш млад и с лъвски скок
мечтите си в реалност да превърнеш?
Да се стремиш нагоре към върха -
един от многото, които сам си начертал?
Да не познаваш границите на страха,
с неповторимото усещане, че си летял?
Изправен срещу всички ветрове,
катерейки по вертикала на живота,
навярно вече си разбрал, жадувайки небе,
че пътят има само… две посоки.
По тях върви се със достойнство -
с вяра към върха и с чест към равнината!
Малцина са щастливците, орисани от Клото**–
орли да са в сърцата, а ангели в душата!
________________________________________________
*Мойрите - богини на съдбата в древногръцката митология, дъщери на Зевс и Темида. Те предат нишките на съдбата на всеки смъртен.
**Клото (от гр. предачка) е най-младата от трите мойри. Тя преде нишката на човешкия живот. Изобразяват я с вретено в ръка.
© Даниела Виткова All rights reserved.