(Предизвикано от Георги Костадинов - Смешко)
Във бързея на младите години
и аз съм яла хляб и сол.
И коня на мечтите си съм връзвала
за ябълката, в задния ни двор.
Пред себе си садях красиви рози –
бодливи като шипков храст,
със съсънки по плочника покривах
пролуките от пясък и чакъл.
И палех огън в празната си къща –
от пукота на съчките му оглушах
и мислех, че е топло, а димът му ...