Орнаменти на небитието
Спомените -
огризки от преживяно
в тъмния изгрев на небитието...
Огледай се -
край теб мъртъвци преминават
и ти говорят нещо с неми устни...
Не настръхваш ли от ужас...?
Самият ти -
призрак поробен от силуети...
Бурените в полето ти се усмихват -
билки с бодли.
От рак умираш,
но пак нищо не разбираш...
Ще можеш ли да се спасиш
от Спасението...?
Себе си да възкресиш
от кипенето (на живота)...?
Връх да намериш,
който да не е Голгота...?
Шествие е целта,
което към себе си води.
Всеки път върви себе си,
докато не се преброди...!
Всяка мисъл кръжи
над пистата на всемира!
Есента се оглежда във зима,
лятото в есен умира...!
Ти вехнеш, защото си стрък
в ръка невидима...
Далечното от близко извира...
Безкраят
върху крайност пикира...!
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Стихотворение, богато на много силни попадения! "тъмният изгрев на небитието", "призрак поробен от силуети", "връх да намериш, който да не Голгота" и още, и още... И всъщност "ще може ли да се спаси ли от Спасението" лиричният герой, Младене? Адмирации!
-
Тези орнаменти ме пробождат като куршуми в мозъка.
"Ще можеш ли да се спасиш
от Спасението...?" - това и останалите въпроси са нещо, за което и аз нямам отговор. Много силен стих, провокира размисъл. -
Силен космически стих,Младен! Всички ние сме стръкчета в ръцете на Вселената. През пролетта цъфтим, а през зимата умираме, това са състояния на будност и сън. Избираш много хубави теми, които водят до размисъл. Вселената ти дава думите, а ти им слагаш криле!
-
Екшън...
-
"И все още тъмното плаши ...не само живите,но и невярващите,богохулниците,богоизменниците...ждредци на хаос ,измамници,поставящи трънина на чисти души."от аар!!!
Точен стих,хладен,суров но вярен!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
