Момичето пред светофара
напомня ми за детските надежди,
че някой за ръка ще ме превежда
през улици,гъмжащи от чудовища,
че някой ще ме води през живота
и ще ме пази като свещ от вятъра.
А после исках да си бъда майка-
да се обичам,както заслужавам.
След толкова мечти несбъднати
към хората вървя с душа накуцваща
и търся инвалидна рампа
към сърцата им.