Още тичам нагоре по стълбите,
и със радост живея във времето,
настървено си вдишвам минутите,
без да охкам, опънала стремето.
Още вярвам във вятърни мелници,
и подскачам да стигна дъгата.
Подредила мечтаните делници,
се усмихвам на всяка наслада.
Не робувам на страсти отколешни,
а събирам си мигове щастие,
като бисери, те, нешлифовани,
амулети са... с бяло причастие. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
В отговор на въпрос зададен от приятелка. "Още ли ходиш на танци?"