Още чакам онзи есемес,
който обеща да ми изпратиш.
Беше вчера, беше днес.
Телефонът ми е празен.
Още чакам онова признание,
за което ми говореше на гарата.
Беше пусто, беше страшно.
А перонът празен.
Вятърът отвя ти думите.
И замлъкна тихо.
Утре ще ми кажеш всичко.
Много вечери от утрото отминаха.
Още чакам - онзи звън.
Беше обещал да се обадиш.
Да ми кажеш - как, къде, с кого си бил.
Но в безвремие заспивах на перваза.
Още чакам твоето "Обичане".
Не пристигна днес - последна гара.
Слязъл си преди да стигнеш.
Страх те беше да го кажеш.
Още чакам твоето обичане...
Вчера, днес и утре...
Не успях да те "загубя".
Пак билет - до мен ти купих.
© Наталия Божилова All rights reserved.
Невероятна си!