Вятърът тихо ми шепне: "Заспивай, малко нервно бебе" Събуждам се на сутринта и се чудя... Сън ли беше или просто фантазия? Някак си пак дишам, когато заспя. Изчезна моята цветна дъга! А живееше някога тя, в моята, черна стая...
Трудно заспивам и лесно се будя. Уморен от нищото, май се губя? С промит мозък, в друг свят живея. Раждам се наново и наново, всеки път, когато се разсмея. А смея се аз, смея насила... Понякога си представям, че съм на моята вила, с любовта ми мила, живеем си ний сладко и животът ни тече гладко. "Ставам, мамо, само още малко..."
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.