В тишината на глухата стая
чувам твоя глас недоверчив,
в съня ли да избягам от края,
за да оцелея след този взрив.
Между четирите стени голи
животът живее по сценарий,
промениха се нашите роли –
изпитанията остават стари…
Чакам усмивката ти отдалече
на прозореца студено свиреп,
чакам, ако трябва цяла вечер
и не искам нито нощ без теб.